Възможно ли е да говорим за прозрачно бъдеще в прегръдките на ХХІ век? Отговорът ще достигне до върха на положителната скала, ако осъзнаем, че за да живеем в този свят, ние трябва да сме наясно със съществуващите различия. Именно те се нуждаят от топъл прием, а не от претопяване в еднообразието и незаинтересоваността, характерни за тясната люлка на съвремието. Неразбирателство след неразбирателство, ограничение след ограничение. Скоростното модернизиране на техническите и комуникационни средства е един от проблемите, които поставят прът в колелото на хората с увредено зрение. Чувства се остра нужда от създаване на ефективен инструментариум, на удобна и премерено натоварена схема за качествено обучение. Колко на брой са стъпките към подобрение и улесняване достъпа за хора със зрителни увреждания при среща с IT технологии? Достатъчни ли са те? Възможно ли е развитието на модерни програми, пригодени специално за оказване на съответната помощ, да се окичи с венеца на безкрайността?
Част от въпросите се изявиха на голяма сцена по време на втория обучителен семинар на тема „IT технологии за хора с увредено зрение”. Сега ще припомня на присъствалите и ще разкажа накратко за новодошлите какво точно се случи в рамките на тричасовия дискусионен блок. /снимки от срещата/
Стартът бе даден със занимателна и изцяло теоретична ретроспекция. Мирослава Христева пое ангажимента да разходи участниците из редовете, свързани с биографията на технологиите за хора със зрителни увреждания. Как се е стигнало до идеята за мобилни приложения? Как, всъщност, функционират те? След кратък обзор на технологичния прогрес, стана ясно, че две от основните разработени програми са т.нар „скрийнрийдър” и „синтезатор” с глас „Гергана”. Превръщайки текста в разбираем говор, те улесняват достъпа и подпомагат развитието на хора с увредено зрение. Мирослава Христева поясни, че останалите приложения работят по сходен начин.
През втората част на семинара, акцентът бе поставен върху говорящите компютърни програми. Мария Кръстанова представи електронните четци „NVDA”и „JAWS”.С помощта на тези продукти, всички хора с увредено зрение получават възможността да използват пълноценно персоналния си компютър. Нека да изпратим теоретичната част от семинара със заслужени аплодисменти. Събитието, което е част от проекта „Усети града”, продължи с тренинги и демонстрации. Участниците се запознаха с начина на действие на разработените мобилни приложения и компютърни програми, проближиха се до истината за ежедневието на хората със зрителни увреждания, сблъскаха се с основни проблеми, свързани с достъпа до света на модерните технологии. Финалният етап на срещата предложи предизвикателен брейнсторминг. Как се прави карта? Отбелязвам точка в графата за активно участие. В процеса на междуличностно обучение се разрази дискусионна буря. Бяха засегнати области, които могат да се „похвалят” единствено с критично състояние и осезаем застой. Музеи без аудиопредставяне и така необходимите макети? Светофари без звукова сигнализация? Гари и автобусни спирки без говорящи колонки и социални асистенти, загрижени за безопасността на хората с увредено зрение? Общество, което не е информирано как да се държи, как да общува, как да разпознава и как да оказва помощ на човек с подобни затруднения? Е, време е за промяна! Смятам, че ако обединим усилията си, ще постигнем бленувани резултати. Заедно в името на една по-добра действителност? Борбата ни продължава! Бъдете с нас и на третия семинар, който ще се състои през месец април!
Автор: Тони Михайлов
Събитието е част от проект „Усети града“ (2014 г.), финансиран по програма „Пловдив за младите” към Община Пловдив, осъществен в партньорство с Център за антропологични и етносоциологически изследвания към ФИФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, Национален център за рехабилитация на слепи – Пловдив и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства.
За повече информация относно дейностите по проекта, посетете блога http://feelthecitybg.wordpress.comили Facebook страницата ни https://www.facebook.com/feelthecity.usetigrada
