Професията на социалния и културен антрополог е многопластова, като самата антропология.
Социалният и/или културен антрополог е учен, изследовател практик и медиатор.
Антропологът прави изследвания. Той използва основно т. нар. „качествени“, а не „количествни“ методи в социалните и хуманитарни науки. Те са свързани с етнографията и методи като наблюдение, участие, водене на разговори, интервюиране и описание. Такива са, например, теренното етнографско проучване, което много други науки взаимстват. То може да бъде включено (да правиш нещата така, както ги правят хората, с които разговаряш и наблюдаваш), участващо (да се включваш в части от всекидневния живот на хората), може да е дългосрочно – месеци, година или повече. Друг метод на изследване е изследването на случай. То се характеризира с концентрирането върху един случай – на човек, на малка група, на случка или процес и хората, въвлечени в тях, които се разглеждат от различни гледни точки и в детайл. В последните 10 години от голямо значение е автоетнографията, при която антропологът непрекъсното поставя под въпрос своето влияние върху общността или групата, както и собствената промяна по време на и след самото проучване.
Антропологът има етичен кодекс, който формира неговия професионализъм.
Отговорност към изследваните общности.
Отговорност към науката.
Отговорност към студентите и обучаваните.
Отговорност към спонсорите.
Отговорност към институциите.
Отговорност към обществото.
Антропологът се научава да разбира и да предава послания.
Теренната работа учи антрополога да слуша активно, да разбира културните кодове и ценности, да тълкува символи, да не заема позиция – всичко това го превръща в медиатор. Специалист, който умее да удържа позиции и обяснява различните гледни точки.
Антропологът е трениран да вижда детайли и да се адаптира в различни ситуации и обстановки.
В обучението си по социална и културна антропология всеки студент е насърчаван да любопитства и да поглежда към ситуации, процеси и отношения от различни гледни точки. Именно вглеждането в детайлите се свързва с потапянето в и разбирането на всекидневието на другите. От съществено значение за антрополога е доверието към него, което е двустранен процес на разбиране и приемане. Доверието е един дълъг процес, в който и двете страни се нагаждат един към друг, докато не стигнат до етап на изграждане на връзка на доверие.
Антропологът се обучава в емпатия, която прилага както в работата си, така и в живота си.
Емпатията е свързана със способността ни да разбираме чувствата на другите и да сме съпричастни към тях. Теренната работа среща антрополога с разнообразни характери и разнопосочни мнения, възприемането на които е пряко свързано с неговата чувствителност като личност, но и с професионализма му като социален и културен антрополог.
