Неделя е, а аз упорито чакам разредения транспорт, за да се прибера у дома. Както си чакам на спирката, на самия бордюр на заобления тротоар, на найлоновата си торбичка, почти на булеварда пред безобразно поставена автобусна спирка, сяда възрастна забрадена жена, която протяга единия си крак – видимо е, че има проблем с него, защото той е с обезобразена форма… Тя не проси, а си почива, докато чака автобуса си. Докато чакаме (аз и тя) минава велосипедист, млад мъж, който след като подминава жената спира на няколко метра, изважда слушалките от ушите си, оставя колелото си, бърка в задния си джоб и… ѝ подава два лева. След не повече от пет минути се задава младо семейство – мъж, жена и момиченце в количка. За да продължат по пътя си те трябва леко да излезнат на булеварда, нещо, което всеки един човек преди тях направи, виждайки положението на жената. Заобикаляйки я, мъжът казва с гняв: „Махни са оттука ма! Заради теб трябва да заобикалям. Мангал мръсен! Навсякъде сте!”
Какво е антропологията ли? Как ми помага и какво виждам заради нея? Контрасти, различия, прилики, сходства. Тази случка достатъчно ясно показва множество неща – обществените правила и норми, етнизирането и етикетизирането на хората, междучовешките взаимотношения, стереотипите и предразсъдъците, как комуникираме и още много други важни за човешкото съществуване тук и сега културни и социални проявления. Опитът и знанията, които един антрополог (социален, културен, визуален и пр.) притежава и натрупва помагат за разбиране на реалността, която ни обгражда. Да си точно такъв „хуманитарист” ти дава умението да разчиташ кодовете на всекидневието, което те обгражда, да разбираш, да си обясняваш, да уважаваш човешката ДРУГОСТ, а не да я порицаваш или отричаш. Случката, с която започнах разказа си, ме накара да се замисля за това, дали ако ми липсваше опитът на етнолог и антрополог бих забелязала така критично какво представление на живота всъщност се беше разиграло пред мен. А ти би ли?
Автор: Анелия Авджиева
