За антрополозите пазарите винаги са притегателна точка, независимо дали посещаваме някое място с професионален интерес или по време на някое лично пътешествие. Лесно е да се запленим по екзотичните базари на изтока или да изгубим часове, ровейки из антикварните битаци в Централна и Западна Европа, но за нас дори и нашето си квартално пазарче има своето очарование и буди любопитство. Затова, когато започнахме да работим по идеята зад проекта „Град и пазари – възможности за културен туризъм“, за нас беше важно да покажем пазарите на Пловдив като вълнуващи места отвъд ежедневния им образ, както и като част от нематериалното културно наследство на града, с неподозиран потенциал.

Стигнахме до извода, че, за да постигнем това, резултатът от проекта трябва да е интересен и развлекателен и да показва всички онези малки неща, които човек лесно пропуска докато бърза да напазарува на път за вкъщи. Но тъй като на нас теренът ни е в кръвта, ни беше пределно ясно, че, за да съберем информация за изработката на нещо такова, пътят е един… теренно изследване!

Пазарът е изключително шарен, това съчетано с неговата непосредственост, бидейки част от градската среда и нашето ежедневие, може да доведе до подценяването му като изследователски терен. Въпреки че имахме едно на ум и се бяхме подготвили добре, ние също срещнахме някои трудности. В навечерието на появата на нашия Пазароводител, ти предлагаме да надникнеш зад кулисите на работния процес, като сме подбрали няколко момента от подготовката и работата на терен, които, надяваме се, ще ти бъдат интересни.

[Архивът:] Въпреки че фокусът на проекта не е да разкажем историята на отделните пазари, за нас беше важно да подплатим изследването с интересни исторически факти. Благодарение на пловдивските хроникьори, които са събрали немалко истории и спомени за града от миналото, разполагаме с много източници от времената, когато пазарът все още е бил в центъра на социалния живот. По-трудната част беше да намерим информация за трансформациите на пазарите през 90-те години, когато търговията процъфтявала под път и над път и във всякакви форми. С тази цел се ориентирахме към архива на НБ „Иван Вазов“, където прегледахме архивните броеве на вестник „Марица“ от последното десетилетие на миналия век. Истината е, че това начинание не ни помогна кой знае колко да проследим промените, които пазарът е претърпял през тези бурни години, но пък имахме възможността по този начин да се пренесем в не толкова далечното минало.

[Екипът:] В рамките на този проект имахме щастието да работим в разширен състав, защото към екипа ни се присъединиха три мотивирани стажантки. Тъй като момичетата дойдоха от различни сфери, тук уловката беше да проведем  crash course по теренни изследвания и антропологична етика. Оказа се, че това е много добро предизвикателство как да организираме първи практически сблъсък с теренната работа на хора, които досега са нямали директен допир с нея. За цялостната подготовка на екипа ни помогна и фактът, че някои от членовете на екипа вече имаха опит в изследването на градски пазари, както и че познаваме особеностите на различните квартали на Пловдив добре.

[Графикът:] Когато дойде моментът да тръгнем по пазарите, се изправихме и пред нелеката задача да изготвим графика за теренни наблюдения. Нелека, защото искахме да покрием всеки пазар в различни дни от седмицата и в различни часови диапазони, за да можем най-цялостно да обхванем ритъма на пазара. Важно беше също и стажантките винаги да бъдат придружени от по-опитен теренист, за да се чувстват сигурни, а и така усвояването на практически умения е много по-успешно. В офиса ни на една от белите дъски все още стои графикът, който за неподготвено око ще изглежда като визуализация на конспиративна теория.

[Пазарите:] Истински вълнуващата част беше, разбира се, ходенето и наблюденията на пазарите. Рано сутрин докато продавачите си разпъват сергиите, всеки по свой тертип, или пък по обед, в мързеливите часове, когато само котките кръстосват пазара, защото на всички останали им е жега – всяко ходене беше интересно и добавяше още едно парче към пъзела, наречен Пазароводител. В първите ходения се концентрирахме повече върху физическото пространство на пазара, това беше от значение и за да откроим места, на които можем да наблюдаваме живота на пазара за по-дълго без да се натрапваме на продавачите, пазаруващите и хората, които просто са на пазара. 

[Снимките:] Може би най-трудната част в цялото теренно изследване беше визуалното картографиране на пазарите, което е съществено важно за събиране на снимков материал за Пазароводителя. Появата на хора с фотоапарати или друга снимачна техника на пазара буди недоверие у продавачите. Надяваме се, че, показвайки пазарите в тази различна светлина на алтернативни туристически обекти, това ще се промени, особено, когато някои продавачи отделят време и внимание за естетичното представяне на продукцията.

[Обработката:] След вълнуващия месец на терен, който мина неустно и ни донесе много срещи, истории и случки, дойде моментът за обработка на събраните материали. Тъй като тази част крие опасността човек да протака, ние си бяхме подготвили различни помощни материали, които да ни помогнат да систематизираме възможно най-ефективно събраната информация.

Какво се получи, ще можеш да видиш много скоро в Пазароводителя за Пловдив!

Автор: Елица Капушева