Какво чувате, когато някой каже, че учи или е завършил етнология? … 🙂 Има различни разкази и легенди сред колеги, но най-важното е, че не всеки е запознат с тази сфера на обучение и професионална реализация и затова ето какво ще споделя от своя опит.
Няма да разказвам как се случи да запиша етнология през 2007 г., защото ще доскучая с най-често срещания сценарий от моето поколение (може би и след него), за това как след гимназията никой не знае какво иска да учи (но е добре) или как заради това иска най-популярните специалности (тези с „добрите“ доходи, както съветват родителите), но надали. Затова ще кажа само какъв късмет имах да попадна в една от най-добрите хуманитарни специалности в България и по-точно в Пловдив, не само заради качеството на обучение, но заради качеството на хората, с които имах възможността да се срещна и удоволствието все още да работя с тях.
Завърших етнология през 2011 година в Пловдив като защитих дипломна работа, чиято тема засяга детството и някои ромски общности в Пловдив и не само. За тези, които се чудят защо към тази тема, ще кажа че интересът ми започна още през обучението в бакалавърската програма и специално след две летни практики по етнология и едно петмесечно обучение по Еразъм в Италия. Така става ясно, че съм имала възможността да направя сериозно сравнение между обучението ми в Пловдив и това в чужбина, и се разбира какъв е моят избор по-нататък – още по-мотивирано продължение на започнатото. Мотивацията продължи и заради подкрепата и насоките, които срещах от колегите и преподаватели и най-вече от научната ми ръководителка. Темата за подрастващите е интригуваща от съвременна гледна точка, тъй като обхваща различни полета на работа като спорт, танци, изкуство, музика, интернет среди, училище и много други занимания сред младите, които днес са важни и имат отражение върху живота на хората, а и най-важното – на мен ми харесва 🙂 И заради немалкото хубави неща, реших да продължа по-нататък в магистърската програма по етнология в ПУ и да разширя работата си и знанията си. А заедно с обучението, станах част от един нов екип от съмишленици – медиатори. Но ще продължа за професионалния си опит и занимания в отделна част, а за тези, които се чудят защо – вижте тук 🙂
Та, защо Етнология?
Етнологията не е ЕКОлогия, нито ЕНОлогия, или пък ЕТОлогия, които имат съвсем отделни значения и ЗВУчения (проверете в речника). Етнологията е добре развиваща се хуманитарна наука в България, с дългогодишна традиция и история специално за Пловдивската школа. Етнологията се занимава с живота на хората по света – близки и далечни, познати и непознати, различни и подобни, групи и индивиди, семейства и общности – от гледна точка на самия човек, т.е. как той разбира и реагира на света около него. Това не е много познато на мнозинството, тъй като, например, учените или специално етнолозите не са от най-популярните хора в медиите или пък мнението им не се търси, особено и трудът им при взимане на административни решения. Това за сега е така в България и с много други умни хора, които не са удобни или от полза, според някого. Без да излизам от рамките на реалното и с риск да не натЪжа някои, ще сменя фокуса като продължа с едно кратко представяне на етнологията като професия, за да покажа колко е нужна тя днес и как може да се разпознае.
Етнологията като професионален избор е добро решение за тези, които искат да разберат повече за живота на хората, за това как и защо се случват определени събития или промени в обществото, в което живеем, за това как културата е навсякъде около нас, а не само във фолклора и скринове на бабите ни. Например, култура е това, което правим през свободното си време, какво работим, или как и с какво се храним, как се обличаме и др. Всичко това и много други елементи от живота на хората могат да бъдат научени и най-важното – разбрани (има разлика между двете). Това може да изглежда на пръв поглед много лесно и просто, но ако човешките взаимоотношения бяха такива, то днес нямаше да виждаме разделение, неравенства, войни, конфликти или пък неразбиране на позитивните нагласи у хората, нямаше да има и 20 години специалност Етнология в ПУ 🙂
Това огромно поле от знание и умения за разбиране на хората около нас и по-далеч от нас помага на етнолозите да бъдат адаптивни към различни сфери на работа, които в България тепърва започват да се осъзнават и разширяват като възможности и ценен опит. Работа дори на пръв поглед може да се види в сферата на културата, държавни и частни звена, обществени организации, фондации, НПО, в социалната сфера и работата с различни общности. В по-непознат за някои план, етнологът може да се реализира според специализацията си и в сфери като икономика, маркетинг, право, международни отношения, медицина, образование, архитектура, екология, дизайн, IT, музика, танци и сериозно погледнато – във всяка сфера, в която има човешки фактор 🙂 За тази част с професиите и опита тепърва ще публикуваме истории и добри примери.
А за най-важното в етнологията – приложението й в живота на човек – позволява ти да разбереш себе си и посредством това – и другите.
Автор: Светослава Манчева
